Икономика

България е на 21-во място в Европейския съюз по Брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. Страната е в режим на валутен борд, който обвързва националната валута лев с еврото. По фиксинга на БНБ 1 евро се равнява на 1,95583 лева. България има отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и сравнително малък вътрешен пазар.

След присъединяването на България към ЕС се наблюдава устойчив процес на приравняване към доходите в общността, чувствително забавен в годините на глобалната икономическа криза, но отново ускорен в последните три години. През 2016 г. икономиката на страната отбелязва ръст от 3,9%, заемайки четвърто място по този показател сред всички държави-членки на ЕС.

ИЗНОС

Основният двигател на икономическия растеж е износът, който надхвърли предкризисните си нива още през 2011 г. През 2016 г. неговият дял в БВП е 64%. Реалният растеж на износа на стоки от 7,9% през 2016 г. е третият най-висок в ЕС и това се реализира в условията на нестабилна външна среда.

ПАЗАР НА ТРУДА

Непосредствено след присъединяването си към ЕС България постигна исторически най-ниски нива на безработица. Под влияние на световната икономическа криза коефициентът се повиши, но през последните години отбелязва намаление. През 2016 г. неговата стойност е 7,6%. Положителните развития са особено видими при хората с висше и средно образование.

БИЗНЕС СРЕДА

Ниските ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица подобряват бизнес средата и насърчават инвестициите. След присъединяването си към ЕС България подобрява събираемостта и данъчната култура на обществото се повишава.

Добрите условия за бизнес се потвърждават от международните класации. Според доклада на Световната банка Doing Business 2017 България се подрежда на 39-то място сред 190 страни по ефективност на бизнес регулациите и на 20-то място сред страните-членки на ЕС.

ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

Финансовата стабилност е основен икономически приоритет на България. В годините преди световната криза страната натрупа бюджетни излишъци, които формираха фискални буфери и така бяха неутрализирани негативните ефекти върху фиска. България е сред малкото държави-членки, които запазиха нивото на държавния дълг и дефицита сред най-ниските в ЕС. Само за няколко години след началото на кризата България успя да приведе отново бюджетния дефицит на устойчиви нива, като през 2016 г. той е сведен до нула.

Страната е на една от челните позиции в ЕС по нисък размер на консолидирания държавен дълг. Неговата стойност възлиза на 29% от БВП за 2016 г. и подрежда България на трето място след Естония и Люксембург.

ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ

Икономическото развитие е пряко обвързано и с успешното реализиране на инфраструктурни проекти и разширяването на пътната мрежа в страната.

През последните години пътната мрежа в България се разшири значително. С помощта на средствата от Европейския съюз бяха изградени над 300 км нови автомагистрални участъци, с което беше удвоена съществуващата магистрална мрежа преди 2007 г. Завърши цялостното изграждане на магистралите „Тракия“, „Марица“ и „Люлин“ и бяха построени 69 км от АМ „Струма“. Работата по нея продължава и в момента. До края на настоящия програмен период ще приключи изграждането на най-сложния участък през Кресненското дефиле. С неговото построяването от София до границата с Република Гърция ще се пътува по магистрала.

Приоритетите в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2022 г. са завършването на автомагистралите „Струма“, „Хемус“, „Черно море“ и „Калотина – София“, строителството на тунела под връх Шипка, на АМ „Русе – Велико Търново“ и на скоростното трасе Видин – Ботевград.


Съдържанието на страницата е съставено със съдействието на Министерството на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация