История

681 г. Началото

Създаването на българската държава от хан Аспарух на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите.

855 г. Азбуката

Първата българска азбука – глаголицата, е дело на братята Кирил и Методий. В края на ІХ и началото на Х век в Преслав възниква и втората българска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите. Днес българският език се говори от близо 15 милиона души по света, а кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Прочетете повече ТУК

864 г. Покръстването

Приемането на християнството има голямо историческо значение за България, защото е свързано с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и еволюцията от ханство към царство и суверенна държава в европейския свят.

893-927 г. „Златният век“

Така е известно управлението на Симеон Велики. Създадените тогава книжовни произведения полагат основите на старобългарската литература. Победите на Симеон на бойното поле увеличават територията на България до Черно, Бяло и Адриатическо море. По аналогия с прозвището на императора на Франкската империя Карл Велики цар Симеон също остава в историята като „Велики“.

1018 – 1185 г. Под византийска власт

През 1014 г. византийският император Василий II разгромява армията на цар Самуил и ослепява пленените 15 000 войници. Царят умира два месеца по-късно, а борбите за престола отслабват още повече позициите на България. Така до началото на 1019 г. Василий ІІ подчинява цялата държава и слага край на Първото българско царство. 

1185 – 1396 г. Второто българско царство

Въстание на българите срещу византийската власт, начело с българските боляри Петър и Асен, поставя началото на Второто българското царство, което при цар Иван Асен II отново се разпростира до три морета и става най-могъщата държава в Европейския югоизток. Възобновена е българската православна патриаршия.

1396 – 1878 г. Под османска власт

България е първата държава на Балканите, която пада под властта на разрастващата се Османска империя. Чуждото владичество унищожава системата от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Заличени са църковната йерархия, българският елит, държавата.

1762 г. Българското възраждане

Заради чуждата власт Възраждането в България започва чак през XVIII век. Началото му е поставено от „История славянобългарска“, написана от Паисий Хилендарски през 1762 г.

1876 г. Априлското въстание

Априлското въстание запалва революционната вълна в страната. Потушено е с особена жестокост, което предизвиква силно възмущение в Европа и САЩ. В защита на България се обявяват Виктор Юго и Фьодор Достоевски. Въпреки че е неуспешно в своята цел, Априлското въстание побеждава с международния си отзвук.

1878 г. Освобождението

На 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, който слага край на войната между Русия и Турция, започнала година по-рано, България получава автономия. Само три месеца по-късно Берлинският договор между Великите сили разкъсва териториите на държавата. Създават се Княжество България и автономната провинция Източна Румелия, а Източна Тракия, Беломорието и Македония са върнати на Турция.

1885 г. Съединението

На 6 септември 1885 г. въстаници от Източна Румелия пристъпват към съединение с Княжество България под егидата на княз Александър Батенберг. Съставено е ново правителство, което официално обявява Съединението.

1908 г. Независимостта

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново е обявена Независимостта на България с Манифест на княз Фердинанд, който приема титлата цар. С него се отхвърля васалната зависимост на страната от Османската империя, наложена й от Берлинския договор.

1914 – 1918 г. Първата световна война

България участва в Първата световна война на страната на Централните сили. Ньойският договор от 1919 г. налага тежки санкции на страната.

1939 – 1945 г. Втората световна война

След като първоначално запазва неутралитет, България се включва във войната през 1941 г. като невоюващ съюзник на нацистка Германия. Плановете за депортация на евреите не се реализират заради съпротивата на български политици, духовници, граждани.

1946 – 1989 г. Народна република България

След 9 септември 1944 г. монархията е свалена и на власт идва Отечественият фронт. През 1946 г. България става Народна република. Българската комунистическа партия налага едноличен режим на управление и национализира промишлеността, а земеделските земи обединява в колективни стопанства. България попада в съветската сфера на влияние, сред т.нар. социалистически страни.

1989 г. Краят на комунистическата ера

Дългогодишният държавен глава Тодор Живков е свален от власт и се въвежда многопартийна система. С Конституцията от 1991 г. България става парламентарна република с еднокамарен парламент, пряко избиран президент и гарантирани права и свободи на гражданите.

2004 г. България в НАТО

На 29 март България се присъединява към Северноатлантическия договор след 14-годишни дипломатически усилия.

2007 г.  България в Европейския съюз

България избира европейското си бъдеще още през 1990 г. и подава молба за членство в Европейския съюз. Договорът за присъединяване е подписан през 2005 г. и влиза в сила от 1 януари 2007 г.

2018 г. България – председател на Съвета на ЕС

Единадесет години след присъединяването си България поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път.


Съдържанието на страницата е съставено със съдействието на Историческия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация