Българският език и кирилицата

Българският език е не само един от 24-те официални езика на Европейския съюз, той е майчиният ни език, на който от поколение на поколение се предават историята и традициите на нашия народ. Това е езикът, на който проговарят децата ни, на който пишем първите си думи, на който прошепваме последното нещо, което имаме да кажем на хората след нас...

Българският език е официалният език на България. Говори се не само от 7 милиона и половина българи в страната, но и от поне още толкова наши сънародници в Европа и по всички части на света.

Българският е първият славянски език със своя писменост, създадена през IХ век. От 1 януари 2007 г. кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз заедно с латинската и гръцката.

ЕЗИКЪТ

Българският е езикът на българската народност, която се формира в периода VІІ – ІХ век, когато славянските племена заедно със завареното балканско население (траки и илири) и с Аспаруховите и Куберови българи формират българската народност. Приемането на християнството сплотява българската народност в Мизия, Тракия и Македония и подпомага създаването на старобългарския език.

Българският език принадлежи към голямото семейство на индоевропейските езици, като спада към източната група на южните славянски езици. Той е известен с лексикалното си богатство. Обхваща над 200 000 думи, а техните форми  са десет пъти повече. Само глаголът „чета“ има 52 форми. В българския език има както славянски думи, така и думи от класическите езици, от руски, турски, арабски, от западноевропейските езици. Само през последните десетилетия в езика ни навлизат повече от 5 000 нови думи, фрази и словосъчетания.

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И АЗБУКАТА

Първата българска азбука – глаголицата, е създадена от Константин-Кирил Философ. Глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, а буквите за звукове с близки характеристики са изобразени по сходен начин. Доказателство за това има в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с новооткрити славянски букви.

Българската думичка азбука идва от първите две букви в глаголицата – аз и буки.

Казват, че първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант: "Аз, буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля...!“ Преведено на съвременен български език тази уникална азбука започва приблизително така: Аз буквите знам и мога да говоря добре…“ Глаголицата и до днес поетично е наричана „знаците, които говорят“, тъй като „глаголати“ означава „говоря“.

В края на ІХ век и началото на Х век в Преслав възниква и втората българска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове като Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц и др. Дълго време старобългарските книжовници използвали паралелно двете графични системи, а около XII век по-икономичната и по-лесна за писане кирилица измества глаголицата. Вследствие на развитието на български език, подкрепено включително и с няколко установени със закон езикови реформи през 20 век, днес българската азбука има 30 букви. 

Кирилицата е българският принос в културата на света, на нея пишат повече от 300 милиона души на два континента. Неслучайно в края на XIX век великият български поет Иван Вазов пише: „...И ний сме дали нещо на светът, на вси словене книга да четат...“


Съдържанието на страницата е съставено със съдействието на Института за български език към Българската академия на науките.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация