Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент посрещна четирима български министри

23.01.2018

Г-жа Теменужка Петкова, министър на енергетиката на България, г-н Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-н Красимир Вълчев, министър на образованието и науката и г-н Емил Караниколов, министър на икономиката, представиха приоритетите на Председателството в техните сфери на отговорност пред Комисията за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент. Те представиха и обсъдиха приоритетите на Председателството в контекста на традиционния обмен на гледни точки с Европейския парламент в началото на всяко председателство.

Г-жа Петкова заяви: „В диалога с Европейския парламент Българското председателство ще направи всичко възможно за постигане на консенсусни и взаимно приемливи решения за общ напредък в енергийния сектор с цел да допринесе за една по-сигурна, просперираща и иновативна Европа.“

Тя каза, че в областта на енергийния сектор:

  • България ще работи за поддържане на темпото на преговори, предвид напредъка, постигнат от председателството на Естония, по пакета Чиста енергия за всички европейци и за постигане на възможно най-голям прогрес.
  • По отношение Регламента за управление енергийния съюз, Директивата за възобновяеми енергийни източници и Директивата за енергийна ефективност, България е готова да започне преговори с ЕП и очаква интензивни и плодотворни дискусии с Европейския парламент по тези въпроси.
  • По отношение на Газовата директива, Българското председателство ще се стреми да консолидира позициите на страните-членки в най-голяма степен, с цел постигане на обща позиция на Съвета.
  • България ще работи за развиване потенциала за регионално сътрудничество чрез изграждането на липсващата инфраструктура за гарантиране сигурността на енергийните доставки. Енергийната сигурност в Югоизточна Европа би била засилена със създаването на Европейски газов хъб „Балкан“, подкрепен и от Европейската комисия. България ще работи усилено за свързаност в региона на Западните Балкани.
  • Диверсификацията на източниците и маршрутите, както и разработването на регионален модел на електроенергиен пазар са приоритет.

Официалната версия на изказването на г-жа Петкова можете да намерите тук.

Г-н Московски заяви: „Една от целите, които стоят пред всички нас, е до края на тази година да бъде завършен единният цифров пазар. Продължаваме активната работа в областта на цифровата икономика и цифровите умения. Това е от ключово значение за приключване на инициативите от Стратегията за единния цифров пазар. Чрез активно сътрудничество с нашите партньори ще осигурим приемственост по досиетата, като имаме амбицията да постигнем максимален напредък.“

Г-н Московски каза, че България ще работи за:

  • Приключване на преговорите по реформата на регулаторната рамка за електронни съобщения.
  • Постигане на общ подход по Акта за киберсигурност.
  • Постигане на напредък по досието за свободното движение на нелични данни.
  • Търсене на компромисни решения за постигане баланс между съответно ниво на защита и достатъчно стимули за иновации по отношение проблема с защитата на личното пространство онлайн.
  • Започване преговори по „Третия пакет за данни“ и подготвяне на заключения на Съвета по въпроса за изкуствения интелект и роботиката.
  • Популяризиране на цифровите политики на ЕС сред страните от Западните Балкани, по-специално за гарантирано покритие с широколентов достъп за всички, чрез насърчаване на свръх-скоростна трансгранична свързаност и акцентиране върху въвеждането на правилата на ЕС за постепенно намаляване на цените за роуминг към тези страни.

Цялото изказване на г-н Московски можете да намерите тук.

Г-н Караниколов заяви: „България, една от новите държави-членки на Европейския съюз, поема председателството на Съвета в решаващ за Европа момент, момент, в който е необходимо със съвместни усилия да влеем допълнително енергия и сили в интеграционния проект. Съзнаваме, че шест месеца не са много време, но като убедени европейци сме амбицирани да допринесем за развитието на Европейския съюз и на индустрията, като защитим постигнатото досега и допринесем за бъдещите политики и решения, които заедно можем да предложим на европейските граждани.“

По отношение индустриалната политика, по време на Председателството, България ще:

  • Работи за цялостна и дългосрочна стратегия на ЕС за индустрия, която да отделя особено внимание на важността на цифровите технологии.
  • Се стреми за повишаване конкурентоспособността на Европа в глобален и дигитален аспект чрез насърчаване на иновациите и инвестициите в развитие на човешкия капитал.
  • Продължи инициативата на Европейската комисия за подкрепа на стартиращи и развиващи се предприятия.
  • Наблюдава отблизо развитието на европейската космическа политика, в това число в основните програми Коперник, Галилео и EGNOS и ще се старае да запази конкурентните предимства на европейския космически сектор в контекста на бързо растящата международна конкуренция.
  • Работи за започване преговорите за Инициативата за европейска отбранителна индустрия с перспективата за бързо приемане.

Цялото изказване на г-н Караниколов можете да намерите тук.

Г-н Вълчев заяви: „Разчитам на Вашата подкрепа да постигнем видими и устойчиви резултати за европейските граждани и, преди всичко, да дадем ясен сигнал на младото поколение, че тяхното бъдеще, основано на знания и умения, е важно за нас.“

Г-н Вълчев каза, че в областта на изследванията, България ще:

  • Бъде платформа за всички държави-членки и заинтересовани страни за обмен на идеи за бъдещето на Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации. По този начин се надяваме да структурираме и улесним общ подход към следващата Рамкова програма за научни изследвания и иновации – след 2020 г. – в рамките на идните председателства на Съвета на ЕС.
  • Работи по трансфера на знанието като петата свобода на Европейския съюз. За тази цел, трябва да помогнем на университетите и други обществени научно-изследователски институции да управляват интелектуалната собственост при преноса на данни. По този начин ще бъде по-лесно да се привлекат повече частни инвестиции в областта на изследванията и иновациите.
  • Спомогне за осигуряването на дългосрочна устойчивост на научноизследователските инфраструктури, в това число и електронната инфраструктура. За тази цел ще работим за приемане на Пътна карта за европейския облак за отворена наука, както и за Регламент на Съвета за създаването на съвместно предприятие за изграждането на интегрирана инфраструктура за високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC).
  • Търси консенсус в Съвета за одобряване на новата базова линия на ITER – Международния експериментален термоядрен реактор.

Цялото изказване на г-н Вълчев можете да намерите тук.

Български министри представиха приоритетите на Председателството пред Европейския парламент през целия ден на 23 януари. По-рано същия ден, министрите говориха пред комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO), транспорт и туризъм (TRAN), култура и образование (CULT), външни работи (AFET), заетост и социални въпроси (EMPL) и земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Подробности можете да видите в прессъобщенията тук, тук и тук.

Още български министри ще бъдат изслушани от комисиите на Европейския парламент на 24 и 25 януари. Подробният график за изказванията на министрите е на разположение oнлайн.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация