Религия

Свободата на вероизповеданията е постановена и гарантирана в Конституцията на Република България. В чл. 13, ал. 1 се казва, че вероизповеданията са свободни, а религиозните институции са отделени от държавата. Конституцията изисква от държавата да осигури необходимите условия за свободно упражняване на личното право на вероизповедание на всеки български гражданин. Тя приема правото на вероизповедание, както и правата на мисълта и убежденията, като основни лични права.

Източното православие е обявено за традиционно изповедание в България, а неговият изразител е Българската православна църква. То е най-широко разпространено в страната, макар че са представени и другите два клона на християнството – римокатолицизмът и протестантството. Според последното преброяване на населението през 2011 г. 76% от посочилите вероизповедание се самоопределят като православни и по около 1% - като католици и протестанти.

Данните сочат още, че 10% от българските граждани се самоопределят като мюсюлмани, другите изповедания са под 1 на сто, а около една десета от населението не посочва вероизповедание.

Регистрираните в страната вероизповедания са представители на големите световни религии като християнство, ислям, юдаизъм, хиндуизъм, будизъм, даоизъм и някои еклектични  религиозни движения, възникнали в края на ХІХ и началото на ХХ век.


Съдържанието на тази страница е съставено със съдействието на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация