Вкусът на България

Българската кухня се характеризира с оригиналност, събира различни натрупвани във времето кулинарни традиции, както и редица заемки от кулинарната култура на близки и далечни държави. В основата на разнообразното и природосъобразно хранене е богатият асортимент от плодове и зеленчуци.

Днес се предлагат специфични ястия от различни видове месо и дивеч, подлагани на термична обработка в специални глинени съдове - гювечи и сачове, или на скара и жар. За някои региони е характерен риболовът и наличието на прясна риба във всекидневното меню. Това доближава българската кухня до средиземноморския тип диета, доказала своите предимства и здравословност.

Емблематично за националната ни кухня е бялото саламурено сирене, направено от овче, краве или биволско мляко. С неповторим вкус се отличава българското кисело мляко, което благодарение на бактерията Lactobacterium Bulgaricum се е утвърдило по целия свят.

Специфични за отделни географски райони в страната са ястия като тракийските лозови или зелеви сърми, смилянският боб, банската капама, странджанската кавърма, дунавската рибена чорба. Уникалният им вкус се дължи на богатството от пресни и сушени подправки като чубрица, магданоз, копър, джоджен, дафинов лист, риган.

На българската трапеза задължително присъства хлябът – особено на семейни или календарни празници.

В националната ни кухня богато са застъпени и различни по тип и начин на приготовление десерти. Особено предпочитани са баниците, традиционните сладка от различни плодове, петмез (сгъстен гроздов сок), рачел (желирани или направени на мармалад сладка от дюля или тиква), както и сладко от смокини, малини и прочутото сладко от рози.

Храната обикновено е съчетана с известните със своя леко тръпчив вкус и деликатен аромат бели и червени вина, произведени от сортовете Траминер, Шардоне, Мискет, Димят, както и Мерло, Каберне, Мавруд и Гъмза. В отделните региони на страната се произвеждат и характерни образци на високоградусов алкохол – ракия, произведена от различни плодове.


Страницата е съставена със съдействието на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация