Традиции и култура

Културата на България има невероятната способност да приобщава. В продължение на векове на българските земи съжителстват множество етнически общности, което ни е научило да приемаме различията, независимо дали са във верски или културно-битов план. Българинът винаги е бил отворен към света и причините са основно геополитически и исторически. Българската народна култура е възприемчива за новото, а традициите ни отразяват нашите изконни ценности като толерантност и зачитане на културните особености, отхвърляне на расизма, ксенофобията и антисемитизма.

Това е особено видимо при общото отбелязване на празници като Йордановден, Баба Марта, Гергьовден и др. Отразено е и в изящните предмети на занаятчийското изкуство като чипровските килими, калоферската дантела, гайтаните от Трявна.

БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР

Обвързан дълбоко с духовното развитие на българите и с културните традиции на останалите балкански народи е и българският фолклор. В него се преплитат елементи от духовния живот на древните траки, славянски и прабългарски традиции. Особено влияние върху българските традиции след IX век оказват християнството и утвърждаването на българската писменост.

Впечатляват хармонията, ритъмът и динамиката на българската музика с характерния песенен двуглас и феномена на неравноделните тактове - най-характерната и отличителна черта на българската народна музика. Те отсъстват в западната музика и неслучайо Бела Барток ги нарича  „български тактове“. Едни от най-известните хора като ръченица, еленино и дайчово хоро са в неравноделни тактове.

Удивителни в своите послания и художествена стилистика са примерите от българския словесен фолклор в цялото му многообразие – от приказката до пословицата и поговорката. Българските приказки и легенди разкриват специфичен светоглед, основан на древни митологични възгледи и символика и утвърждаващ универсални ценности като справедливост и честност, уважение и зачитане на семейството и рода, трудолюбие и взаимопомощ.

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Съжителството на различни народи и преплитането на техните култури е превърнало страната ни и в истинска съкровищница. Под защитата на Закона за културното наследство са около 40 000 недвижими културни ценности,  от които 33 археологически резервата, около 15 000 археологически обекта и  25 000 архитектурно-строителни, художествени и  исторически недвижими културни ценности.

В България има 10 обекта от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО - седем културни и три природни. Културните са: Рилският манастир, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Гробницата в Свещари, Ивановските скални манастири, Несебър и Боянската църква. Природните са Националният парк „Пирин“, Националният парк „Централен Балкан“ и природният резерват „Сребърна”.

В българските музеи и галерии се съхраняват над 7 360 000 движими културни ценности, сред които световноизвестното златно Панагюрско съкровище.

Днес българската песен „Излел е Дельо хайдунин“, изпята от Валя Балканска, лети в Космоса, множество български гласове огласяват световните оперни сцени, музиканти, художници, скулптури, архитекти, дизайнери, актьори дават приноса си за развитие на културата в различни точки на планетата.


Съдържанието на страницата е съставено със съдействието на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация